Документи

Правилник за развъдна дейност

Правилникът за развъдна дейност на клуба постановява правилата за селекция и развъждане на Швейцарските пастирски кучета и цели създаването на здрави и дълголетни кучета, максимално доближаващи се до стандарта на породата си по отношение на екстериор и темперамент.

 

 

 

 

 

 

 

I. Общи положения

Правилникът за развъдна дейност на Български Национален Клуб „Швейцарски пастирски кучета” (БНК ШПК) постановява правилата за селекция и развъждане на Швейцарските пастирски кучета и е задължителен за всички членове на клуба. Той е съобразен с Правилниците за развъждане на Българската Републиканска Федерация по Кинология (БРФК) и Международната Федерация по Кинология (МФК), като са взети под внимание особеностите на породите Бернско пастирско куче, Голямо швейцарско пастирско куче, Апенцелер и Ентлебухер. Компетентна и отговорна за селекцията и развъждането е Комисията по развъдна дейност на БНК ШПК.В БНК ШПК се провежда племенна работа, насочена към чистопородно развъждане,  достигане и поддържане на висок стандарт за качество. Тя включва консултации, направляване и контрол на селекцията и развъждането, както и водене на Племенна книга.

 

Селекцията и развъждането в клуба имат за цел създаването на кучета, максимално доближаващи се до стандарта на породата си по отношение на екстериор и темперамент, с добро здраве и продължителност на живот, надвишаваща средната. Кучетата, допуснати до разплод, трябва да са физически здрави и свободни от наследствено предавани заболявания. Те трябва да са типични представители на породата си и по-възможност да надхвърлят това си качество, да отговарят на критериите и предназначението на породата, описани в съответния породен стандарт, да имат стабилна психика и темперамент. Те не трябва да притежават дисквалифициращи недостатъци.


Бъдещето на швейцарските пастирски кучета зависи от благоразумието, съзнанието и отговорността на всеки стопанин.

 

 

II.       Предпоставки и условия за селекционно развъждане

1.    Постановленията относно развъждането на Швейцарски пастирски кучета, описани в настоящия правилник са валидни за всички развъдчици и за всички собственици на мъжки кучета от породите Бернско пастирско куче, Голямо швейцарско пастирско куче, Апенцелер и Ентлебухер. Развъдчик в смисъла на този правилник е всеки редовен член на клуба, който има поне една собствена кучка или такава, взета с договор за наем, годна за разплод и регистрирана в Племенната книга на БНК ШПК и БРФК  и който има регистрирано запазено име на развъдник в МФК.

2.    В селекционно-развъдната дейност се прилага методът на чистопородното развъждане – до разплод се допускат само кучета с доказан произход /тоест с легитимни родословия/,  като за внесените от чужбина екземпляри е задължително експортното педигри и може да се изиска официална справка от федерацията, която го е заверила, за проверка на истинноста на данните и отстраняване на евентуални технически или други грешки в съдържанието на родословието. Справката се извършва от клуба.

3.    До селекционно развъждане се допускат само физически здрави кучета , навършили минимум 18 месеца. Максималната допустима възраст за заплождане на женските кучета е 8 години, като за заплождане след навършени 7 години е необходимо развъдчикът предварително да представи на ОРД писмено становище за здравния статус на кучето от референтни клиники (вж. Част VII Заключителни разпоредби).

4.    Всички кучетата, предназначени за развъждане трябва успешно да са преминали тест характер. Поколенията на кучета, не явили се или не издържали такъв, не се вписват в Племенната книга на БНК ШПК и не получават родословия. Подробно описание на теста за характер се съдържа в Анекса към настоящия Правилник.

5.    Кучетата, явяващи се на тест характер трябва да са навършили минимум 12 месеца и да притежават идентификационен микрочип.

6.    За допускане до развъдна годност кучетата трябва да са получили три оценки от изложби*, както следва: за мъжките кучета – „отличен”, за женските „отличен” или „много добър”, получени в клас “Млади”, „Междинен”,  “Открит” или „Шампион”;
* Оценките могат да бъдат: една от специлизирана или национална изложба и две от изложби на БРФК с ранг CACIB. В изключителни случаи, за трета оценка може да бъде считана и експертна оценка. Към датата на приемане на промените в настоящия развъден правилник, изискванията за 3 положителни оценки от изложби са валидни за всички кучета, включително тези, встъпили вече в развъдна годност по правилата на клуба. Изключения се допускат за кучета-шампиони на България, което се доказва със съответния сертификат, както и за кучета, които вече са дали поколение.

7.    За оценка за развъдна годност, кучетата трябва да имат направени изследвания за тазобедрена и лакътна дисплазия най-рано на 15-месечна възраст за породите ентлебухер и апенцелер и 18-месечна възраст за породите бернско пастирско куче и голямо швейцарско пастирско куче. Рентгенографиите и интерпретацията им  следва да се извършват от сертифицирани оценители на тазобедрена и лакътна дисплазия у нас и в чужбина (повече информация на www.grsk.org). При оспорване на решението на специалиста, собственикът има право да поиска още максимум две консултативни мнения от други сертифицирани оценители на тазобедрена и лакътна дисплазия. Върху сертификатите за степен на тазобедрена и лакътна дисплазия трябва да бъде отбелязан номера на микрочипа на кучето. До развъждане се допускат кучета със степен на тазобедрена дисплазия А, В и C (HD-A, HD-B и HD-C), като е препоръчително партньорът на куче със степен В да бъде със степен А, а партньорът на куче със степен C трябва да е задължително със степен А  и със степен на лакътна дисплазия 0 и 1 (ED-0 и ED-1), като е задължително партньорът на куче със степен 1 да бъде със степен 0.

8.    Редът на извършване на отделните стъпки за встъпване в развъдна годност се определя от собственика. Допускането до развъдна дейност се потвърждава от ОРД при успешното покриване на гореизброените изисквания, вписва се в родословието на кучето (в случай, че е предвидено място за това) и се публикува на сайта на клуба.

9.    Кучета, внесени от чужбина, трябва бъдат вписани в Племенните книги на БНК ШПК и БРФК.  За тяхното допускане до развъдна дейност важат изискванията от точки 2-8. БНК ШПК признава за валидни оценки от тестове за характер и сертификати за степен на тазобедрена и лакътна дисплазии, издадени и признати от клубове, членове на МФК.

10.Мотиви за изключване от развъдна дейност: 
-  явни отклонения от типичното за Швейцарските пастирски кучета поведение – проява на агресия, безпокойство или боязливост, продължителен страх след изстрел. 
- доказана тежка тазобедрена или лакътна дисплазия (или луксация на колянната капачка за Апенцелерите). 
- наследствени заболявания и дефекти като прогресивна атрофия на ретината, ентропия или ектропия (кучета с хирургично коригирани вродени очни аномалии не се допускат до развъдна дейност, като за проведена такава интервенция задължително се уведомява Отговорника по развъдната дейност), епилепсия, сърдечни заболявания, вродена глухота или слепота, заешка устна, отворено небце и др. малформации. 
- всички други дисквалифициращи недостатъци, описани в съответните стандарти. 


Поколенията на кучета с някои от изброените дефекти не могат да бъдат записвани в книгата за селекционно развъждане на БНК ШПК и съответно – да им бъде издавано родословие.

Развъдната комисия има право да изиска експертно мнение от специалист за установяване на някое от гореизброените състояния.

11.Всеки стопанин е длъжен да уведоми в тридневен срок Отговорника по развъдна дейност на клуба за извършена хирургическа или друга интервенция, която води до промяна в екстериора на кучето, коригира или лекува унаследими състояния или заболявания, като, в зависимост от причината за интервенцията, развъдната комисия взима решение за по-нататъшната развъдна годност на кучето.

12.От развъждане се спират кучета, оценени като годни за развъдна дейност, за които на по-късен етап се установи, че са засегнати от генетично предавано заболяване. Отнемането на правото на участие в развъдна дейност се вписва в родословието на кучето и се публикува в сайта на клуба след изтичане на двуседмичен срок, считан от датата на решението на развъдната Комисия, в който стопанинът има право да обжалва решението пред Управителния съвет. Ако постъпи жалба от страна на стопанина, срокът се удължава до окончателното произнасянена Управителния съвет по случая.

13.Не се допуска инбрийдинг (близкородствено развъждане) по-близък от 2-2  (прародител към прародител).

 

 

III. Име на развъдник и защита на името на развъдник

Името на развъдник е допълнително име на кучето. То се peгистрира и защитава чрез БНК ШПК и БРФК в МФК. Всяко име на развъдник трябва ясно да се различава от вече защитените имена на развъдници в МФК. Относно регистрацията, ползването, отказа и валидността на имена на развъдници важат правилата от т. V от Правилника за развъждане на БРФК.

 

 

IV. Контрол на селективното развъждане и приемане на кучилото

1.    Комисията за развъдна дейност осигурява консултации на развъдчиците, може да предложи предписания и препоръки относно избора на партньори и всяка конкретна връзка. Връзки, при които Отговорника по развъдна дейност е установил непълна документация на някое от кучетата, са недопустими; поколенията от такива връзки не се вписват Племенната книга на клуба и не получават родословия.

2.    Кафяви Апенцелери могат да бъдат заплождани само с черни партньори.

3.    Минимум десет дни преди заплождането стопанинът на женското куче информира Отговорника по развъдна дейност на клуба за своите намерения като посочва разплодник-титуляр и разплодник-резерва, ако предвижда такъв (може да се използва Уведомление за заплождане). В случаите, когато развъдчикът планира заплождане в чужбина, той представя копие от родословието, сертификат за степен на тазобедрена и лакътна дисплазия и документ за допускане до развъдна годност (ако се издава такъв в съответната държава) на мъжкия разплодник. Отговорникът по развъдна дейност проверява наличната документация и потвърждава/отхвърля легитимността на планираното заплождане (устно или чрез Потвърждение на легитимност).

4.    Не се допускат повече от две кучила от една и съща двойка родители. Развъдната комисия може по изключение да допусне трето след оценка на потенциалното му значение за наличния към момента генетичен фонд в България.

5.     Преди заплождането (в рамките на 15 дни) на женското и мъжкото куче се препоръчва да се направи тест за бруцелоза, а на женското - и обезпаразитяване срещу вътрешни и външни паразити.

6.    При успешно осъществено заплождане се попълва формуляр за потвърждение за заплождането по образец (Акт за заплождане). Задължение на развъдчика е да се снабди предварително с такъв формуляр, да го попълни правилно и да го представи за подпис на стопанина на мъжкото куче и на Отговорника по развъдната дейност. В случаите на изкуствено осеменяване формулярът се подписва и от извършилия процедурата. Формулярът се предава от развъдчика на ОРД за документиране на връзката между кучетата.

7.    БНК ШПК поощрява заплождането на женски кучета с качествени екземпляри от чужди държави, членуващи в киноложки организации, признати от МФК. При извършването на такова заплождане мъжкото куче трябва да отговаря на изскванията за селекционно развъждане на страната, чийто гражданин е собственикът му, а по отношение на степените на тазобедрена и лакътна дисплазия – на изискванията на БНК ШПК. В този случай към уведомлението за заплождане задължително се прилага и копие от родословието на мъжкото куче, копия от сертификатите за оценка на тазобедрени и лакътни стави, както и копия от шампионски сертификати (при наличието на такива).

8.    При заплождане на женско куче от чужбина с мъжко куче, собственост на член на клуба, също се попълва уведомление за заплождане и се представя копие от родословието на женското куче, а родословията се издават от държавата, в която живее стопанинът му. Изключение могат да бъдат случаите на съсобственост или отдаване под наем. В такива случаи се представя договорът за наем или съсобственост и е задължително женското куче да отговаря на същите изискванията за развъждане, валидни за мъжките кучета от чужбина (описани в глава IV, т.7 от настоящия правилник) и да бъде регистрирано в Племенните книги на БНК ШПК и БРФК.

9.    Към датата на заплождане собствениците на мъжкото и женското куче се споразумяват под формата на писмен договор за условията на заплождане – заплащане на връзката, избор на кученце/а от кучилото, начин и срок на издължаване, компенсации  и т.н. Копие от договора се представя в клуба при спорни положения.

10.В случаите, когато женското куче е отдадено под наем или се намира в съсобственост, страните трябва да сключат писмен договор, в който са описани правата и задълженията на всяка страна, както и на чие име ще се регистрира кучилото.

11.Всеки развъдчик е длъжен да води дневник за всички подробности около кучилата и селекционното развъждане в неговия развъдник. Собствениците на мъжки кучета също трябва да водят записи за развъдната дейност на техните кучета.

12.По време на бременността развъдчикът е длъжен да осигури на женското куче адекватно отглеждане и грижи,  както и  квалифицирана ветеринарна помощ по време на раждането и след него, в случай на нужда.

13.Собственикът на женското куче трябва да уведоми собственика на мъжкото куче и Отговорника по развъдната дейност на клуба за настъпилото раждане в 3-дневен срок. Ветеринарен лекар по избор на развъдчика осъществява първи оглед на кучилото в първата седмица след раждането. Втори оглед се извършва от член на развъдната комисия или от ветеринарен лекар от референтна клиника (вж. Част VII Заключителни разпоредби)  по избор на развъдчика между 45-тия и 55-тия ден, след поставяне на микрочипове на кученцата. По своя преценка  отговорникът по развъдната дейност  може да поиска оглед, като развъдчикът трябва да му осигури безпрепятствен достъп до майката и кучилото в развъдника. Извършващият огледа може да дава съвети на развъдчика, прави описание на характерните белези на всяко кученце (по преценка - и снимка) и оценява условията на живот на майката и кучилото, на които трябва да бъдат осигурени възможно най-добри грижи, хранене, оптимално пространство за движение и социализация.  Резултатите от огледите се попълват в регистрационен картон на кучилото, който съдържа и следните данни за всяко кученце:  име, порода, пол, дата на раждане, номер на микрочипа, имена и номера на родословията на родителите, име и адрес на развъдчика, характерни белези. Вписват се и имената, адресите и телефоните на новите собственици, веднага щом станат известни. Регистрационният картон се подписва от развъдчика и извършващия огледа и се предава на отговорника по развъдната дейност. Копие от него остава при развъдчика.

14.Въз основа на регистрационния картон на кучилото кученцата се вписват в Племенната книга на клуба и им се издават родословия. Родословията се заверяват от Служба Племенна книга към БРФК, откъдето на всяко кученце са издава и работна книжка. Разходите по издаване на родословия, работни книжки и експортни родословия се покриват от развъдчика.

15.Кученца с необратими значителни дефекти по отношение на съответните стандарти или с други нехарактерни породни белези се отбелязват като „негодни за развъдна дейност” в регистрационния картон на кучилото и получават родословие със същата забележка. Такива кученца се продават от развъдчика с уточнението, че са само домашни любимци и на по-ниска цена.

16.Кученцата могат да бъдат отделени от кучилото и майката не по-рано от 50-ия ден  след обезпаразитяване, ваксиниране и поставяне на идентификационен микрочип. Всички тези мероприятия се извършват от ветеринарен лекар и се отбелязват в медицинския паспорт на кученцето, който се предоставя на новия собственик. Предаването на кученцата става с договор за прехвърляне на собствеността на името на новия собственик или с договор за съсобственост.

17.Всеки развъдчик трябва да има списък, в който подробно да вписва имената, адресите и телефоните на всеки нов стопанин на кученце. Той трябва добре да запознае стопанина на малкото кученце с особеностите при отглеждането и възпитаването на кученцето, както и да препоръча на новия стопанин членство в БНК ШПК и обясни за значението на клуба за съхраняването на Швейцарските пастирски кучета в България.

18.Не се допуска продаването на кученца в зоомагазини, зооборси или друг вид комерсиални прекупвачи. Лицата, които предлагат кученца в мрежата за търговия, не могат да бъдат членове на клуба.

19.Клубът не поставя ограничения относно продажната цена на кученцата и не се занимава с продажба, но се ангажира да популяризира връзката и да подпомага собственика на женското куче при намирането на собственици на новородените. При наличие на интерес от страна на желаещи да придобият кученце клубът дава кординатите на развъдчиците, имащи или очакващи кучила.

20.Препоръчва се женските кучета да раждат веднъж за една календарна година. Допускат се и заплождания с последвали раждания и при две последователни разгонвания. В такъв случай, след второто раждане следва задължителна пауза от едно разгонване.  По изключение и по преценка на общото здравословно състояние на женската, Развъдната комисия може да наложи пауза от две разгонвания преди следващо заплождане. В случаите, в които на женски кучета е извършено Цезарово сечение, задължително се пропуска едно разгонване, преди следващо заплождане. Женските кучета не могат да имат повече от 5 кучила в живота си.

 

 

V. Родословни документи

Селекционно-развъдна книга (Племенна книга)

1.    Селекционно-развъдната книга на БНК ШПК е съществена основа на селекционното развъждане на расови кучета.  Тя се съхранява и попълва от Отговорника по развъдна дейност.  Информацията в нея трябва да бъде възможно най-подробна.

2.    За да бъде вписано в Селекционно-развъдната книга на БНК ШПК, всяко куче трябва да има доказан произход за поне три генерации от предци, записани в Селекционно развъдни книги, признати от БРФК или чуждестранна киноложка организация, призната от МФК. В Селекционно-развъдната книга на БНК ШПК трябва да са посочени минимум следните данни за кучето: име, порода, номер на родословие, пол, цвят, номер на микрочип, дата на раждане, производител, собственик. В нея се записват и резултатите от изследванията за дисплазия на кучетата, оценки от изложби и резултатите от теста за характер.

3.    При вписване на кучило се посочват най-малко: име на развъдника, име и адрес на развъдчика, дата на раждане на кученцата, порода, имена и номера от Селекционно-развъдната книга и родословията на родителите; пол, име, номер на микрочипа  на всяко кученце. БНК ШПК решава дали в Селекционно-развъдната книга ще бъдат записани и други данни, свързани с кучилото.

4.    Личните имената на кученцата от едно кучило трябва да започват с една и съща буква. Желателно е имената на кученцата от всяко следващо кучило да започват с поредната буква от азбуката. Името на развъдника фигурира в името на всяко кученце по начина, по който е запазено в МФК. Лично име на кученце в съчетание с име на развъдник може да се повтори след не по-малко от  20 години.

5.    Внесени от чужбина кучета се впиват в Селекционно-развъдната книга на БНК ШПК само, ако притежват родословия от страна член (асоцииран член) на МФК.

6.    Кученца с двама (или повече) различни бащи не могат да бъдат вписани в Селекционно-развъдната книга на БНК ШПК, освен след доказване на бащинство с ДНК тест.

 

Родословия

1.    Родословието е удостоверение за произход, издавано от БНК ШПК и регистрирано в Служба „Племенна книга” на БРФК при гарантирана идентичност със записванията в Селекционно Развъдната Книга на БНК ШПК. Родословието трябва ясно да е маркирано с емблемите на БРФК и FCI.

2.    При смяна на собствеността на кучето, страните са длъжни да уведомят УС на БНК ШПК писмено, за да се отрази промяната в оригиналното родословие. За собственик на кучето се приема последният вписан и заверен (като физическо лице) в оригиналното родословие.

3.    Родословия се издават само на кучила , чиито родители отговарят на изискванията на БНК ШПК  за селекционно-развъдна дейност.

4.    В родословията на женските кучета (когато в родословието е предвидено място за това) трябва да са нанесени датите на раждане и броя на кученцата в кучилото.

5.    Родословия се издават на всички живи кученца, като собственикът на кучилото ги заплаща предварително в клуба.

6.    За издаване на родословия на кученцата развъдчикът трябва да осигури следните данни: име на развъдника, име и адрес на развъдчика; име на новия собствник (ако е известно); порода, имена, номера от Селекционно-развъдната книга на БНК ШПК, номера на микрочиповете, пол и дата на раждане на кученцата;  имена, номера от Селекционно-развъдната книга на БНК ШПК, степени на тазобедрена и лакътна дисплазия, оценки за селекционно-развъдна годност на родителите, титли, които желае да бъдат вписани в родословията и които не са отразени в родословията на родителите до момента. Титли и оценки се удостоверяват чрез представяне на копия от съответните сертификати.

7.    Преди подаването на документите за родословия кученцата трябва да бъдат маркирани с микрочип, като това задължително се указва в клубната документация и се вписва в родословията.

8.    Родословията се изготвят в срок до 1 месец от подаване на документите, но не по-рано от 49-ия ден от раждането.

9.    БНК ШПК може по всяко време да изиска представяне на родословието за проверка на данните, за отчет или за допълване. Неистински или фалшиви родословия се обявяват за невалидни и се изземват.

10.Родословия, издадени от БНК ШПК, вписани в племенната книга на БРФК, са валидни във всички страни-членки на МФК, както и в други страни, признаващи родословията на БРФК. При износ на куче произведено в страната, освен родословието, издадено от БНК ШПК, се издава и експортно родословие от БРФК, което е ангажимент на развъдчика.

11.Родословия и евентуални удостоверения за признаване в чужбина не бива да бъдат допълнително начислявани към цената на кученцето от развъдчика.

12.Изгубени родословия се обявяват за невалидни и за тях се съобщава в печатните и електронни издания на БНК ШПК (ако има такива) и в Служба „Племенна книга” в БРФК. БНК ШПК издава дубликат след проверка на данните за загубата.

13.Таксите за издаване на родословия и всички услуги и документи, свързани с осъществяването на развъдна дейност, се определят от БНК ШПК. Таксите за регистриране в БРФК на родословия, за работни книжки и експортни родословия се определят от БРФК.

 

VI. Нарушения

Всякакви съмнения, породени у Отговорника по развъдната дейност  по отношение редовността на развъдната дейност следва да се съобщят на УС на БНК ШПК. Клубът си запазва правото да налага ограничения и санкции на развъдчици, при доказани нарушения на настоящия Правилник. Към нарушенията на развъдните правила се причисляват и: неудовлетворителното и неподходящо отглеждане на кучетата за разплод или малките кученца, разпространение в породата на наследствени дефекти и тяхното укриване, фалшификация на данни в племенната документация. В зависимост от тежестта на нарушението, БНК ШПК налага следните санкции:

·      предупреждение;

·      регистрация на кучилото с ограничителен период  на недопускане на майката до развъдна дейност;

·      отказ от регистрация на кучилото;

·      временно отнемане на правото на развъждане на развъдчика;

·      безсрочно отнемане на правото на развъждане на развъдчика;

·      изключване от клуба.

 

 

VII. Заключителни разпоредби

 

Референтни клиники: ЦВК – София, Син кръст – София, Новет – Пловдив, ОВК – Варна.

 

Ако членове на БНК ШПК, не могат да постигнат съгласие по изискванията на настоящия Правилник , то УС на  БНК ШПК взима решение за всеки конкретен случай след изслушване Комисията по развъдна дейност.

 

За всички казуси, незасегнати в настоящия Правилник, валидни са правилата от Правилника за развъждане и Регламента за развъждане на БРФК.

 

Промени в развъдния правилник се разглеждат и одобряват от УС на БНК ШПК. Всеки редовен клубен член има право да предлага такива чрез молба с аргументирано становище, отправена към УС на БНК ШПК. УС разглежда молбата и се произнася по нея в двуседмичен срок. В случай, че молбата му не бъде удовлетворена, молителят има право да отнесе въпроса към ОС за арбитражно становище, като заплати такса от 50 лева. Становището на ОС е окончателно.

 

Този Правилник е одобрен на 15.04.2010 г. Последните промени са приети с решение на УС от 20.02.2016г. и влизат в сила от датата на публикуването им в сайта на БНКШПК (11.03.2016г.).

Всички документи