FCI-Standard N° 46 / 05. 05. 2003 / BG

(Appenzeller Sennenhund)

ПРОИЗХОД : Швейцария

ДАТА НА ПУБЛИКУВАНЕ НА ОРИГИНАЛНИЯ ВАЛИДЕН СТАНДАРТ: 25.03.2003.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ/ ИЗПОЛЗВАНЕ: Куче, което придружава и води едър рогат добитък, фермерско, пастирско куче, куче за охрана. Понастоящем универсално работно и семейно куче.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА МФК : II група- пинчери, шнауцери, молосоиди и Швейцарски Пастирски кучета.

         Секция 3    Швейцарски Пастирски кучета.

         Без работен изпит.

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД : Апенцелерът се споменава за първи път през 1853 година в книга, озаглавена “Tierleben der Alpenwelt” /”Животните в Алпите”/. Там е описан като „многоцветно късокосместо пастирско куче със средни размери и ясен глас”, което се среща на места като вариант на шпица и се използа както за охрана на фермите, така и за събиране на стадото. През 1895 година главният лесничей Макс Зибер, един от големите радетели на породата, изпраща до Швейцарското киноложко дружество молба да се вземат мерки за съхранение на породата. За да се окуражи и започне чистопородно развъждане, през 1898 Държавният Съвет на кантона Сен Гал отпуска сума от 400 франка. По искане на Швейцарското киноложко дружество е създадена специална комисия. Тя определя характеристиките на породата и, по случай един панаир в Алтщетен, успява да мотивира собствениците на 9 мъжки и 7 женски да представят кучетата си. Собствениците получават възнаграждения между 5 и 10 франка. След това представяне, 8 апенцелера са показани в отделен новосформиран клас „Планински и Швейцарски пастирски кучета” на първата международна киноложка изложба е във Винтерхур в края на 1898. С подкрепата на професор Алберт Хайм, посветил се на съхранението на Швейцарските пастирски кучета, между които и Апенцелера, през 1906 е създаден „Швейцарски клуб Апенцелер” с цел да се насърчи развитието на породата като се запази нейният естествен вид. Задължителното вписване на кутретата в „Племенна книга на Апенцелер” отбелязва началото на чистопородното развъждане. През 1914 проф. Алберт Хайм формулира първия валиден стандарт на породата. Първоначалната територия на развъждане е в областта Апенцел; в днешни дни апенцелери се развъждат в цяла Швейцария, както и далеч зад нейните предели в много страни на Европа. Понятието „Апенцелер” днес описва една ясно дефинирана и категорично различаваща се от другите Швейцарски пастирски кучета порода. Въпреки, че апенцелерът среща множество привърженици, развъдният фонд остава много ограничен; само едно внимателно и напълно съзнателно и отговорно развъждане ще позволи да се затвърдят и задълбочат наследствените характеристики на тази забележителна порода в нейния естествен вид.

ОБЩ ВЪНШЕН ВИД: Трицветно, средно на големина хармонично куче, с почти квадратен формат и с добри пропорции. Замускулено, много подвижно и пъргаво, със закачливо изражение. 

ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: 

•Височина при холката към дължина на тялото  =  9 : 10. По-скоро събрано, отколкото удължено. 

•Дължина на муцуната към дължина на черепа = 4 : 5.

ПОВЕДЕНИЕ/ТЕМПЕРАМЕНТ: Жизнено, решително, самоуверено, надеждно и безстрашно. Леко подозрително към непознати. Неподкупен пазач. Игриво и възприемчиво. 

ГЛАВА: Пропорционална на тялото. С леко клиновидна форма.

ЧЕРЕПНА ОБЛАСТ :  

Череп : Относително плосък, най-широк между ушите и се стеснява прогресивно към основата на муцуната. Едва изразена тилна кост. Челната срединна бразда е умерено изразена. 

Стоп: Слабо изразен.

ЛИЦЕВА ОБЛАСТ: 

Носна гъба:  При черните кучета е черна, а при кафявите - кафява (възможно най-тъмна).

Муцуна: Със средна здравина, равномерно стесняваща се, но не заострена, със силна долна челюст. Горната линия на муцуната е права. 

Бърни: Сухи и добре прилепнали към челюстта. С черна пигментация при черните кучета и кафява при кафявите (възможно най-тъмна). Ъгълът на устата не се вижда. 

Челюсти/ Зъби : Здрава и пълна, правилна ножицовидна захапка. Допуска се клещовидна захапка. Един липсващ или един допълнителен PM1 (предкътник 1) и липсващи M3 (кътници 3) се допускат.

Бузи:  Много слабо изразени. 

Очи: По-скоро малки, с бадемовидна форма, не изпъкват. Поставени леко косо спрямо горната линия на муцуната. Будно  изражение. Цвят: при черните кучета са тъмно кафяви, при кафявите кучета по-светло кафяви, но възможно най-тъмни. Клепачите са идеално прилягащи към очните ябълки, с черни, или съответно кафяви (възможно най-тъмни) ръбове, според на цвета на козината. 

Уши: Поставени относително високо и широко; с триъгълна форма и леко заоблени ръбове. В покой висят плоски надолу, добре прилягащи към бузите. При бдителност се повдигат в основата и се насочват напред така, че главата заедно с ушите, гледани отпред и отгоре, да оформят добре очертан триъгълник.  

ШИЯ: По-скоро къса, здрава, суха.

ТЯЛО: Компактно и силно.

Гръб: Умерено дълъг, здрав и прав. 

Поясница: Къса и добре замускулена. 

Крупа: Относително къса,  продължава правата линия на гърба. 

Гърди: Широки, дълбоки, стигат до нивото на лактите, с добре развита предна част. Гръдната кост (стернумът) достига достатъчно назад. Гръдният кош е с почти кръгло напречно сечение.

Корем: Съвсем леко повдигнат. 

ОПАШКА: Високо поставена, силна, със средна дължина, гъсто окосмена. Косъмът е малко по-дълъг от долната страна. При движение е завита на стегнат пръстен над крупата, носена встрани или централно. В покой е се допуска да виси в различни форми.

КРАЙНИЦИ: Здрави и сухи кости. 

ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ: Добре замускулени; гледани отпред, предните крайници са отвесни и успоредни; не твърде приближени. 

Рамо: Раменната лопатка е дълга и кòса. 

Раменна кост: С дължина, равна или малко по-малка от тази на раменната лопатката. Ъгълът с лопатката не е много отворен. 

Лактътна става: Добре прилягаща към тялото.

Подрамо: Право и сухо.

Метакарпуси: Гледани отпред са продължение на правата линия на подрамото. Гледани отстрани са леко заъглени (скосени). 

ЗАДНИ КРАЙНИЦИ: Добре замускулени. Гледани отзад са отвесни и успоредни, не твърде приближени. Типичното заъгляване за породата води до относително прави задни крайници.  

Бедро: Относително дълго, оформя относително затворен ъгъл с тазовата кост (в тазобедрената става). 

Колянна става: Не твърде отворен ъгъл.

Подбедрица: Еднакво дълга или съвсем малко по-къса от бедрото. Суха и добре замускулена. 

Скакателна става: Поставена сравнително високо. 

Метатарзуси: Поставени вертикално и успоредно, малко по-дълги от  метакарпусите, не са обърнати нито навътре, нито навън. Петите/ шестите пръсти трябва да се отсраняват, с изключение на страните, в които това е забранено със закон. 

ЛАПИ: Къси, със сводести, събрани пръсти; със солидни възглавнички.

ПОХОДКА/ ДВИЖЕНИЕ: Добро оттласкване на задните крайници, широка крачка (голяма амплитуда на разкрача). Гледани отпред и отзад при тръс, крайниците се движат успоредно на срединната равнина на тялото. 

КОЗИНА:

КОСМЕНО ПОКРИТИЕ: Двойно космено покритие. Твърд и добре прилегнал косъм. Горният слой е гъст и лъскав. Подкосъмът е гъст, черен, кафяв или сив. Не е желателно подкосъмът да прозира през горния слой. Леко вълниста козина само на холката и по гърба се допуска, но не е желателна. 

ОЦВЕТЯВАНЕ: Основният цвят е черен или кафяв с червено-кафяви и бели петна, възможно най-симетрични. Малки червено-кафяви петна над очите, червено-кафяви петна на бузите, гърдите (отляво и отдясно в областта на раменната става) и на краката. Червено-кафявите петна по краката са разположени винаги между черното, съответно кафявото и бялото оцветяване.  

Бели петна : 

•Ясно очертано бяло оцветяване, което се спуска без прекъсване от черепа по горнаталиния на муцуната и обхваща изцяло или отчасти муцуната. 

•Непрекъснато бяло петно, което тръгва от брадичката през гърлото и покрива предната частна гърдите. 

•Бяло по четирите лапи. 

•Бял връх на опашката. 

•Допуска се бяло петно на задната част на врата, както и половин „яка”.

•Тънък бял пръстен около врата се допуска, но не е желателен. 

ГОЛЕМИНА:

Височина при холката: Мъжки: 52 – 56 см,

Женски: 50 – 54 cм.

  Допустими +/- 2 см. 

НЕДОСТАТЪЦИ: Всяко отклонение от изброените горе точки трябва да се разглежда като за недостатък и се наказва пропорционално на степента му и на влиянието му върху здравето и благосъстоянието на кучето. 

•Недостатъчно изразен полов диморфизъм.

•Твърде дълго или небалансирано тяло. 

•Тънки или прекалено масивни кости. 

•Недостатъчна мускулатура. 

•Много тежка или много олекотена глава. 

•Закръглен череп. 

•Прекалено изразен стоп. 

•Прекалено дълга, къса, тясна или заострена муцуна. Неправа линия на носа.

•Прекалено развити бърни. 

•Липса на повече от един PM1 (предкътник 1).

•Прекалено изпъкнали бузи. 

•Кръгли, изпъкнали или твърде светли очи. 

•Прекалено малки, големи и  раздалечени уши; поставени твърде високо или твърде ниско. 

•Седловиден или шаранов гръб.

•Повдигната или смъкната крупа.

•Много повдигнат корем.

•Плосък или бъчвовиден гръден кош; недостатъчно развита предна част на гърдите; твърде къса гръдна кост (стернум). 

•Недостатъчно (хлабаво) завита опашка, чийто връх докосва областта около основата й. 

•Незадоволително заъгляване на предните и/или задните крайници. 

•Издадени навън лакти.

•Меки китки.

•”Кравешки” скакателни стави.

•Продълговато-овални (заешки) лапи, разтворени пръсти. 

•Неправилно движение, например къса крачка, скована походка, твърде събрани или преплитащи се при движение крайници. 

•Подкосъмът прозира през горния пласт козина. 

•Недостатъци в оцветяването: 

• Черни петна по бялото. 

• Прекъснато бяло оцветяване по главата.

• Широка бяла непрекъсната яка. 

• Разделено бяло по гърдите. 

• Бяло, което значително надхвърля нивото на китките („ботуши”). 

• Липса на бяло по лапите и върха на опашката.  

•Прекалено едро или дребно куче. 

•Несигурно поведение, липса на жизненост, лека острота (агресивност). 

ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ: 

•Страхливо или агресивно или куче.

•Прогнатизъм – горен или долен, изкривена челюст.

•Ентропион (обръщане на клепача навътре към очната ябълка), ектропион (обръщане на клепача навън). 

•Синьо око, хетерохромни очи (очи с различен цвят).

•Сърповидна опашка (чийто край не достига основата й), определено увиснала опашка, пречупена опашка.

•Различно от двойно космено покритие.

•Оцветяване, различно от трицветно.

•Основен цвят, различен от черен или тъмно-кафяв.

Всяко куче, което ясно показва физически или поведенчески аномалии трябва да бъде дисквалифицирано. 

Внимание : Мъжките кучета трябва да имат два видимо нормални тестиса, напълно спуснати в скротума.