Ентлебухер

Ентлебухер - стандарт

FCI-Standard N° 47 /  28. 06. 2002 / BG

(Entlebucher Sennenhund)

 

ПРОИЗХОД: Швейцария.

 

ДАТА НА ПУБЛИКУВАНЕ НА ОРИГИНАЛНИЯ ВАЛИДЕН СТАНДАРТ: 28.11.2001.

 

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ: Куче, съпровождащо добитък, овчарско и фермерско куче-пазач.  В наши дни е  универсално работно и  приятно семейно куче. 

 

КЛАСИФИКАЦИЯ НА МФК : II група- пинчери, шнауцери, молосоиди и Швейцарски Пастирски кучета.

         Секция 3    Швейцарски Пастирски кучета.

         Без работен изпит.

 

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД: Ентлебухерът е най-малкото от четирите швейцарски пастирски кучета. То произхожда от Ентлебух, долина в района на кантоните Люцерн и Берн. Първото описание, под името Ентлибухерхунд “Entlibucherhund”, датира от 1889г., но дълго след тази дата, не се прави стриктна разлика между Апенцелер и Ентлебухер. През 1913г. на изложбата в Лангентал четири екземпляра от  тази не голяма пастирска порода с къса опашка по рождение, са представени на Проф. Алберт Хайм, големият  покровител на швейцарските пастирски кучета. По данни от неговите съдийските доклади, тези кучета са вписани в Швейцарската племенна книга като четвъртата пастирска порода. Въпреки това, първият стандарт е завършен едва през 1927г., след като, по инициатива на д-р Б.Коблер,  на 18.08.1926г. е създаден  Швейцарски Клуб Ентлебухер, с цел развитие на чистопородното развъждане на ентлебухери.  Както сочи малкият брой на кучета, вписани в Швейцарската племенна книга обаче,  породата се развива бавно. Ентлебухерът получава нов тласък в развитието си, когато, освен  вродените му качества на жизнено, неуморно пастирско куче, били открити и неговите забележителни способности като  работно и семейно куче. В наши дни, въпреки все още скромната си численост, тези привлекателни трицветни кучета намират своите почитатели и се радват на растяща популярност като семейно кучета.                                                                                                                                                                                                                                

 

ОБЩ ВЪНШЕН ВИД: Компактно куче със съвсем малко  под средната големина, с леко издължен формат. Трицветно като останалите швейцарски пастирски кучета, много подвижно и пъргаво;  с будно, умно и приятелско изражение. 

 

ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ:

•Съотношението височина при холката към дължина на тялото е 8 : 10.

•Съотношението дължина на муцуната към дължина на черепа е 9 : 10.

 

ПОВЕДЕНИЕ/ ТЕМПЕРАМЕНТ: Жизнено куче, с висок дух, самоуверено и безстрашно. Добронамерено и  привързано към близките си, леко подозрително към напознати. Неподкупен пазач. Весело и възприемчиво. 

 

ГЛАВА: В хармонично съотношение с тялото, с леко клиновидна форма, суха. Равнините, в които лежат муцуната и черепа са повече или по-малко успоредни. 

 

ЧЕРЕПНА  ОБЛАСТ:  

Череп: По-скоро плосък, относително широк, най-широк между основата на ушите; леко стесняващ се към муцуната. Задтилният (окципиталният) издатък е едва забележим. Челната срединна бразда е  слабо изразена. 

Стоп:  Слабо изразен. 

 

ЛИЦЕВА  ОБЛАСТ

Носна гъба: Черна, леко издадена спрямо овала на устните. 

Муцуна: Силна, добре очертана, ясно отграничена от челото и бузите, постепенно стесняваща се, но не остра. Малко по-къса от разстоянието между стопа и тилната кост. Права горна линия на муцуната.

Бърни: Слабо изразени, плътно прилепнали към челюстта, с черна пигментация. 

Челюсти/ Зъби: Здрава и правилна ножицовидна захапка. Пълна зъбна формула. Допуска се клещовидна захапка. Допсука се липса на един или два PM1 (предкътник 1). Липсата на M3 (кътник 3) не се взима под внимание. 

Бузи: Слабо изразени. 

Очи: По-скоро малки, закръглени, от тъмно кафяви до лешникови.  Живо, приятелско и будно изражение. Добре прилягащи към очните ябълки клепачи, с черно пигментирани ръбове.

Уши: Не твърде големи. Поставени високо и относително широко. Висящи, с триъгълна форма и с добре заоблени ръбове; с плътен и добре развит хрущял. При покой висят плътно прилепнали до главата; при бдителност са леко повдигнати в основата и насочени напред. 

 

ШИЯ:  Със средна дължина, силна, суха; слива се плавно с торса. 

 

ТЯЛО: Силно, леко издължено.

Гръб: Прав, здрав и широк, относително дълъг. 

Поясница: Здрава, гъвкава, не твърде къса. 

Крупа: Леко скосена, относително дълга. 

Гърди: Широки, дълбоки, стигат до нивото на лактите. Изразена предна част. Ребрата са умерено дъговидни. Гръдният кош е издължен, с почти кръгло напречно сечение.  

Долна линия и корем: Леко  повдигната линия.

 

ОПАШКА

•С естествена дължина, постановката е плавно продължение на леко скосената крупа. 

•Вродено къса опашка. 

Естесвено дългата и късата опашка са еднакво приемливи. 

 

КРАЙНИЦИ:

 

ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ: Силно замускулени, но не прекалено тежки. Нито твърде приближени, нито твърде раздалечени; къси, здрави, прави, успоредни и поставени точно под тялото.  

Рамо: Дълга и замускулена раменна лопатка, косо разположена и добре прилягаща към тялото. 

Раменна кост: С дължина, равна или малко по-малка от тази на раменната лопатка. Ъгълът с лопатката е около 110- 120º. 

Лакътна става: Добре прилягаща към тялото. 

Подрамо: Относително късо, право, със здрави кости, сухо. 

Метакарпуси: Гледани отпред са продължение на правата линия на подрамото; гледани отстрани са съвсем леко заъглени (скосени). Относително къси. 

 

ЗАДНИ КРАЙНИЦИ: Добре замускулени. Гледани отзад, не твърде приближени, прави и успоредни. 

Бедро: Относително дълго. Оформя достатъчно отворен ъгъл с подбедрицата в колянната става. Широко и здраво.  

Подбедрица: Приблизително равна по дължина на бедрото, суха.

Скакателна става: Здрава, поставена относително ниско, добре заъглена. 

Метатарзуси: Сравнително къси, здрави, вертикални и успоредни. Пети/ шести пръсти трябва да бъдат отстранявани (с изключение на страните, в които това е забранено със закон). 

 

ЛАПИ: Заоблени, със събрани, сводести пръсти, насочени право напред. Ноктите са къси и здрави. Възглавничките са здрави и устойчиви. 

  

ПОХОДКА/ ДВИЖЕНИЕ: Свободно, леко движение с добро оттласкване от задните крайници, покриващо голяма повърхност. Гледани отпред и отзад, крайниците се движат успоредно на срединната равнина на тялото. 

 

 

 

КОЗИНА

 

КОСМЕНО ПОКРИТИЕ: Двойно космено покритие.  Горният слой е с къс, добре прилегнал, твърд и лъскав косъм. Гъст подкосъм. Леко вълниста козина на холката и/или гърба се допуска, но не е желателна

 

ОЦВЕТЯВАНЕ: Типична трицветна окраска: основният цвят е черен с жълти до червено-кафяви и бели петна, които трябва да бъдат възможно най-симетрични. Червено-кафявите петна са разположени над очите, на бузите и на муцуната, на гърлото, от двете страни на гърдите и на четирите крайника, където разделят черното и бялото оцветяване. Подкосъмът е от тъмно сив до кафеникав.   

Бели петна: 

•Ясно очертана тясна линия, която се спуска без прекъсване от горната част на черепа по горната линия на муцуната и която може, разширявайки се, изцяло или отчасти да обхваща муцуната.  

•Непрекъснато бяло петно, спускащо се от брадичката, през гърлото до гърдите. 

•Бяло на четирите лапи. 

При дълга опашка белият връх е желателен. 

Нежелателно, но допустимо: бяло петно на задната част на врата (не по-голямо от половин длан). 

 

ВИСОЧИНА:

Височина при холката:   Мъжки кучета: 44-50 см, допуска се  до 52см.

   Женски кучета:     42-48 см, допуска се до 50 см.

 

НЕДОСТАТЪЦИ: Всяко отклонение от изброените горе точки трябва да се разглежда като недостатък и се наказва пропорционално на степента му и на влиянието му върху здравето и благосъстоянието на кучето.

Недостатъчно изразен полов диморфизъм. 

Значителни отклонения от нормалните пропорции. 

Твърде тежка или твърде фина костна структура. 

Недостатъчна мускулатура. 

•Закръглен череп.

Твърде изразен стоп.

•Къса, твърде дълга или заострена муцуна; извит нос (овнешки нос). Неправа горна линия на муцуната. 

Лек долен прогнатизъм. 

•Липса на други зъби, освен два PM1 (предкътници 1).

•Твърде светли, хлътнали в орбитите или изпъкнали очи. 

Леко отпуснати (недобре прилягащи към очните ябълки) клепачи.

•Уши, поставени твърде ниско, твърде малки или твърде заострени, носени отдалечени от главата;  пречупени уши. 

•Твърде къс, седловиден или шаранов гръб. 

•Повдигната или смъкната крупа. 

Плосък или бъчвовиден гръден кош; недостатъчно развита предна част на гърдите. 

•Пречупена или завита над гърба опашка. 

Недостатъчно заъглени предни крайници. 

Закривени или ориентирани навън предни крайници. 

Меки китки, скосени или къси метакарпуси.

Недостатъчно заъглени, кравешки или бъчвовидни, твърде близко поставени задни крайници. 

•Издължени лапи, сплеснати пръсти.  

Движение: Къса крачка,  с преплитащи се или твърде събрани крайници; скован, недостатъчно свободен ход. 

•Недостатъци в оцветяването:

-Прекъснато бяло оцветяване на главата.

-Бяло петно на задната част на врата, по-голямо от половин длан. 

-Бяло оцветяване на лапите, което отчетливо надхвърля нивото на китките („ботуши”). 

-Липса на бяло на четирите лапи. 

-Непрекъсната бяла яка околко врата (сериозен недостатък). 

-Разделено бяло петно на гърдите (сериозен недостатък). 

-Предни крака: липса на червено-кафяви петна между бялото и черното (сериозен недостатък).

-Липса на бяло по главата/ изцяло черна глава (много сериозен недостатък). 

Неуверено поведение, липса на жизненост, лека острота(агресивност). 

 

ЕЛИМИНИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ:

Страхливо или агресивно куче.

Горен прогнатизъм, отчетлив долен прогнатизъм, изкривена челюст.

Ентропион (обръщане на клепача навътре към очната ябълка), ектропион (обръщане на клепача навън).

•Жълто хищно око, пъстро око, синьо око.

•Завита на кръг (пръстеновидна) опашка.

•Твърде дълга козина, мека (без двойно космено покритие). 

•Недостатъци в оцветяването: 

-Оцветяване, различно от трицветно.

-Основен цвят, различен от черен. 

По-нисък или по-висок ръст спрямо допустимите стойности. 

 

Всяко куче, което ясно показва физически или поведенчески аномалии трябва да бъде дисквалифицирано. 

 

Внимание : Мъжките кучета трябва да имат два видимо нормални тестиса, напълно спуснати в скротума.